Когато бях на 2 години родителите ми се напуснаха Българаново, тъй като българското правителство се отнасяше зле с тях. По тази причина отидохме да живеем в Турция. Малко след това баща ми получи предложение да работи като строител в Окинава. Там живях до 9-си година. В детската градина пеехме една песен, която и до момента си спомням с удоволствие. Вчера я открих в интернет, естествено с съвсем различен аранжимент. Пускам ви я тук за да се насладите и вие.

Между другото окинавците твърде много приличат на българските турци. Винаги са били отделен и независим народ, но историческите събития го поставят под чужда власт - след втората световна война - американска, а през 70-те години японска. Японците, като отявлени расисти, в началото са се отнасяли крайно зле към окинвците. В ресторантите дори е имало надписи "Забранено за чужденци и окинавци!". Това обаче винаги води до интересни резултати (както е забелязал  голевия английски философ Арнолд Тойнби): Подтиснатото население винаги успява да наложи културата си на подтисниците. Така например напоследък най-модната японска музика е Окинавската.
Същото може да се каже и за България!

Вероятно ако разбирах текста нямаше да е така :-)

Поздрави

но с малко посещения....