Приятели,
В няколко части ще се опитам да ви разкажа, за края на една от най-величествените империй стъпвали на Балканския полуостров - Османската. Всеки надарен със сърце и милосърдие му става тъжно и жално, когато чете за края на която и да е империя -Римска, Византийска, Персийска, Египтеска, Съветската, Османска.... Това е така, защото всеки вижда как величието с сблъсква с калта, блясъка с разрухата. Като историк съм дълбоко убеден, че хода на историята не е предначертан. Той се създава на момента - тук и сега. Въпреки това, някъде дълбоко в мен, не мога да изтрия убеждението си, че в същност края на една империя е заложен още в семето й. Това неимоверно разрастване на територия и свързаното с него централизиране на властта в малка група хора, винаги води до задушаване на онази първопричина за развитието - човешката свобода. Така че приятели, не тъгувайте когато четете за края на която и да е империя. Невъзможността да се подтисне човешката свобода смачква империите и това, вярвам, е един от малкото природни закони в историята.
А ето и край на Османската империя.
Причината, поради която османското правителство в крайна сметка приело да сключи мир с Италия, като се съгласило с всичките й искания, била в сериозната опасност, която все повече и повече се очертавала на хоризонта - неизбежността от обща конфронтация на Балканите.
Пожарът тлеел от много години. Анексията на Босна и Херцеговина от страна на Австрия, провъзгласяването на българската независимост, възобновяването на вълненията в Крит през есента на 1908 г. разпалили отново апетитите на балканските държави. Турция се показала толкова безпомощна срещу тези агресии, че тя очевидно трябвало да се откаже и от европейските си територии. В София Фердинанд, който току-що получил короната на „български цар", вече мечтаел за господство над една нова Византийска империя и не се поколебал да си поръча портрет в костюм на Василевс. Сърбия била разгневена поради това, че австрийците й отнели Босна, и се утешавала, подхранвайки стремежите си към Македония. Гърция, ръководена от критянина Елефтерос Венизелос, имала за цел обединението на всички „гръцки земи".
Заплахата започнала да се очертава съвсем ясно преди избухването на итало-турската война. Още през април 1911 г. Венизелос, поддържан от Русия, предложил на българския министър-председател Гешов съюз между двете страни. Малко след това привържениците на едно сръбско-българско съглашение отбелязали значителна победа, като получили от гръцкия патриарх декларация, одобряваща идеята за балкански митнически съюз (ноември 1911). В началото на 1912 г. празненствата в София по случай пълнолетието на престолонаследника княз Борис също преминали под знака на сближаване между противниците на Османската империя.
След първите прегръдки, които не вещаели нищо добро за Турция, надпреварата в сключването на съюзи се ускорила. През март 1912 г. в разгара на итало-турската криза Сърбия и България подписали договор, който предвиждал или автономия, или - в случай, че тя се окаже невъзможна – подялба на Македония при евентуална победа над османците. След два месеца (29 май 1912 г.) този първи договор бил последван от гръцко-български съюз, в който двете страни, избягвайки македонския въпрос, си обещавали взаимна помощ в случай на османско нападение. И най-сетне в началото на есента Черна гора също се присъединила към балканската коалиция, подписвайки военна конвенция отначало с България (27 септември), а след това и със Сърбия (6 октомври).
Очевидно било, че всичко това можело да доведе само до съвместна офанзива срещу Османската империя. В Истанбул много бързо видели опасността. Но как да се справят с нея? Положението изглеждало още по-тежко и поради непрекъснатите политически сътресения, които от края на 1911 г. парализирали отчасти работата на правителството. На всичко отгоре османската армия била доста уязвима. Тя току-що излизала от летаргията, в която изпаднала през последните години от управлението на Абдул Хамид II, и се намирала в процес на обновяване - подмладяване на кадрите, модернизация на въоръжението, промяна на стратегическите концепции и т.н., което далеч още не било завършено. Пред нарастването на заплахите Високата порта отговорила на най-непосредствените проблеми. Тя започнала мирни преговори с Италия, за да може да съсредоточи всичките си сили в Македония. Постарала се да сложи край на албанския бунт, който в продължение на две години държал в напрежение западните граници на империята. И на последно място, умножила постъпките си пред Великите сили, молейки ги да окажат натиск върху балканските държави, за да се откажат от военнолюбивите си настроения. Но било прекалено късно. Военният механизъм бил пуснат в действие.
Смъртта на една Империя. Османската импе...
Смъртта на една Империя. Османската импе...