Името ми е създавало проблеми :: Смъртта на една Империя. Османската империя 1912-1923

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

10.10.2008 14:16 - Смъртта на една Империя. Османската империя 1912-1923 - Част ІІ

Автор: bashibozuk Категория: Политика

Прочетен: 135212 Коментари: 76 Гласове:

Приятели,
В няколко части ще се опитам да ви разкажа, за края на една от най-величествените империй стъпвали на Балканския полуостров - Османската. Всеки надарен със сърце и милосърдие му става тъжно и жално, когато чете за края на която и да е империя -Римска, Византийска, Персийска, Египтеска, Съветската, Османска.... Това е така, защото всеки вижда как величието с сблъсква с калта, блясъка с разрухата. Като историк съм дълбоко убеден, че хода на историята не е предначертан. Той се създава на момента - тук и сега. Въпреки това, някъде дълбоко в мен, не мога да изтрия убеждението си, че в същност края на една империя е заложен още в семето й. Това неимоверно разрастване на територия и свързаното с него централизиране на властта в малка група хора, винаги води до задушаване на онази първопричина за развитието - човешката свобода. Така че приятели, не тъгувайте когато четете за края на която и да е империя. Невъзможността да се подтисне човешката свобода смачква империите и това, вярвам, е един от малкото природни закони в историята.
А ето и край на Османската империя.

Тези събития в периферията на империята намерили дълбок отзвук в Истанбул и предизвикали поредица от политически кризи. Още при нахлуването в Триполитания великият везир Ибрахим Хаккъ паша бил принуден да отстъпи мястото си на една позната личност, Саид паша. Опозицията се засилвала. През ноември 1911 г. в Камарата се създала нова партия - Партия за либерално съглашение (Хюрривт ве Итилаф Фъркасъ), която групирала всички недоволни от режима. Ръководена от Дамад Ферид паша, Кямил паша и Сабахеддин и включваща отначало известен брой депутати от Камарата, тя бързо се превърнала в център на парламентарната опозиция, която критикувала централизма на младотурците, продължаването на военното положение, едва прикритата диктатура на комитета „Единение и прогрес", управлението на една безскрупулна олигархия, използуването на насилие. Още през декември, на частичните избори в Истанбул, кандидатът на новата партия Тахир Хайреддин бил избран.

Отслабен от тези вътрешни и външни събития, комитетът побързал да възстанови позициите си, като постигнал разпускане на Камарата (януари 1912 г.). Младотурският комитет бил единствената организирана партия в цялата империя и разполагайки със средства, които съперниците му и по-специално Либералното съглашение нямали, употребявайки в своя полза законите за печата, събранията и сдруженията, прибягвайки до натиск и даже до насилие - поради което априлските избори били наречени „сопаджийски" (Сополи сечим), той спечелил внушително мнозинство в новата Камара. Били избрани само шест депутати от опозицията. По това време комитетът бил в апогея си, още повече, че италианската опасност го превръщала и в единствената възможност за спасение. В новия кабинет на Саид паша привържениците на комитета имали по-голямо представителство, а Джавид бей отново поел финансите.

Но победата на младотурците била крехка. През лятото на 1912 г. комитетът гръмко се сгромолясал от върха на своята власт. По трагична ирония на съдбата ударът дошъл от най-преданата на комитета област, Македония. Сред намиращите се там офицери били създадени антикомитетски клубове. През пролетта на 1912 г. в Истанбул била основана свързаната с тях група на Офицерите освободители (Халаскар Забътан), които били решени да сложат край на тиранията на комитета и да изгонят политиката от армията. Заплахите от военна намеса и натискът довели на 17 юли до оставката на Саид паша. След няколко дни. султанът повикал Гази Мухтар паша, за да състави нов кабинет, „Големия кабинет", от който били отстранени всички хора на комитета. Никога преди това той не се намирал в толкова тежко положение.

В същото време страната преживявала дълбока морална криза. Отново се поставяли под въпрос политическите ориентации и идеологиите. Италианската агресия, инертността на Великите сили, албанският сепаратизъм засилвали антизападната тенденция у ислямските интелектуалци и ги карала да наблягат повече на ислямската солидарност и да разобличават яростно фаталните последици от национализма в мюсюлманските страни. В края на 1911 г. и в началото на 1912 г. либерализмът на списанието Съратъ Мюстаким постепенно отстъпил място на едно по-традиционно виждане на религиозния проблем. „Модернистите" практически престанали да му сътрудничат. Под името Себил юл Решад списанието станало говорител на консервативния ислям.

Прозападното течение също губело скорост. Един журналист от онова време признава: „Ние бяхме в много отношения привлечени от западния пример. Но Западът означаваше империализъм. Докато страната беше полуколония в ръцете на империалистите и докато продължаваха Капитулациите, беше трудно да станеш адвокат на Запада." В Ичтихад, Джелал Нури много скоро щял да смекчи тона си и да проповядва много по-умерено и селективно подражание на Запада от това, което защитавал Абдуллах Джевдет.

В тази криза на „традиционните идеологии" през 1911-1912 г. турският национализъм започнал да се засилва. Благодарение на съвместните усилия на емигранти от Русия като Юсуф Акчура или Ахмед Агаоглу и на турски интелектуалци като Мехмед Емин течението придобило организиран характер. През месец август 1911 г. било основано Дружество на турската земя (Тюрк Юрду Джемиети), което през ноември започнало да издава списанието Тюрк Юрду, главен орган на националистическото движение. Не ставало дума само за изчистване на турския език и за създаване на „национална" литература, но и за работа във всички области - историческа, културна, социална и икономическа - за обединението на всички турци вътре и вън от империята. Истински говорител на пантюркизма, списанието Тюрк Юрду много бързо постигнало огромен успех. Няколко месеца по-късно, през март 1912 г., в Истанбул бил създаден националистичен клуб, Турско огнище (Тюрк Оджакъ), чиято цел била да работи за културното, социалното и икономическото издигане на всички турци. Към него се присъединили турските емигранти от Русия (като Ахмед Агаоглу, Юсуф Акчура) и турски интелектуалци (като Мехмед Емин, Зия Гьокалп, Хамдуллах Субхи). Интересно е да се отбележи, че инициативата за създаването на този клуб била дадена няколко месеца преди това от студентите в Медицинското училище (Тъббие).

В действителност младежта била вече узряла за нови идеи. Оформена в опиянението от младотурската революция, тя претърпяла след това редица разочарования. Объркана от безсилието на държавата, отвратена от политическите нрави, имала нужда от друго поле за действие и други мечти. Не намирайки мястото си нито във все по-консервативния ислям, нито във все по-агресивния западен свят, тя търсела своята идентичност. Някои били склонни на крайни решения: или героичният патриотизъм, който трябвало да изпрати шепата федаи по следите на Енвер в пясъците на Киренайка, или пантюркистката утопия, която карала въображението им да препуска из степите отвъд Кавказ към митичния Туран, за който говорел Гьокалп. Но за по-голямата част от тези младежи ставало дума да се намери ново средство за спасението на Османската империя.

Нарастването на заплахите в Македония принудили новия кабинет на Ахмед Мухтар да реши бързо албанския въпрос, както и войната в Триполитания. На 4 септември 1912 г. правителството приело всички искания на албанските националисти. Албания практически била вече независима. На 15 октомври Портата се съгласила да преговаря с Италия. С договора в Уши (15 октомври 1912 г.) мирът бил подписан. Османското правителство признавало анексията на Триполитания и Киренайка, където султанът в качеството си на халиф запазвал духовната си власт върху мюсюлманите. От своя страна италианците се задължили да напуснат Додеканезите, но избухването на Балканските войни щяло да им позволи да се задържат там. Османската империя престанала да съществува в Африка, очаквайки да изчезне и от Европа.

Нагоре

Тагове: смъртта, империя, Османската,

Гласувай:

Подобни постинги

Смъртта на една Империя. Османската импе...
Смъртта на една Империя. Османската импе...
Смъртта на една Империя. Османската импе...

Следващ постинг

Предишен постинг

Смъртта на една Империя. Османската империя 1912-1923 - Част ІІІ

Смъртта на една Империя. Османската империя 1912-1923 - Част І

Коментари

1. анонимен - does viagra cause heart attacks
08.08.2011 11:49

<a href=http://sildenafilbuyonline.info>viagra creators home</a>
http://sildenafilbuyonline.info cheap but effective alternative to viagra
http://sildenafilbuyonline.info - is viagra covered under medicare